При сделка с имот – внимавайте! Платежното не е превод!

Кой е най-големият страх на продавача на недвижим имот?
Дали ще си получи парите. Разбирайте – продажната цена.
Възможно ли е продавачът да не си получи парите, ако купувачът:
  1. Има уговорената сума /няма да ползва кредит/.
  2. Не е измамник и няма намерение да мами.
  3. Има желание и намерение да плати цената.
Понеже се намираме в държава, в която всичко е възможно – оказва се възможно и това.
Ето как:
Имало едно време един продавач и един купувач. Единият продавал имот. Другият – купувал въпросния имот. За да сме пунктуални – продавачите били двама – съсобственици. И това по-нататък в нашата приказка е важно. Но за целите на разказа ще ги наричаме двамата съсобственици заедно „продавач“.
Всичко по документите било наред. И двете страни били добросъвестни и изрядни. Видели се един хубав ден при нотариус и подписали нотариален акт. За да се защити продавачът, той държал в нотариалния акт да бъде записано, че продажната цена се плаща след подписването на акта.
Леко лирично отклонение…
В една огромна част от нотариалните актове се записва, че продавачът е получил цената, без това да е станало факт. Страните се уговарят продавачът да потвърди на нотариуса, че си е получил парите, които реално се плащат след подписване на акта и преди вписването му.
Връщаме се на нашата сделка…
Ръцете са стиснати, актовете са подписани. Дори държавните, общинските и нотариалните такси са платени. Страните се запътват към банката, за да се извърши плащането.
Купувачът сяда с брокера си пред служителя на банката и следва 15 минути бавно и внимателно попълване на платежно за една немалка сума. Купувачът, пак за сигурност на продавача /а и за свое успокоение/, си е открил сметка в банката, в която продавачът е посочил, че иска да си получи продажната цена. Нали е ясно защо? Преводите по различни сметки в една и съща банка стават почти ведната. А и вероятността да се сбърка някоя цифра в сметката на получателя е елиминирана, защото служителят на банката веднага проверява в системата дали всички цифри от IBAN-a са верни и дали отговарят на посоченото лице. Тъй като купувачът не си знае IBAN-а на сметката, той се попълва директно от служителя на банката, който гледа от системата.
Какво ли би могло да се обърка?
Та подготвят нашите хора платежното и даже си задържат 3 екземпляра с подпис и печат на банката. Едното – за купувача, второто – за продавача, третото – за нотариуса. Продавачът, въпреки наличието на платежно, иска да получи извлечение от сметката си, за да се увери, че парите са влезли. Служителят на банката обяснява, че няма как да получи извлечение, защото „платежното все още се обработва“ /разбирайте – потвърждава от друг отдел/. Но същият този служител уверява страните, че е въпрос на минути /хайде – най-много час/ парите да постъпят по сметката на продавача.
Единият продавач-съсобственик взема платежното и тръгва към нотариуса, за да му потвърди плащането /с доказателствен материал – забележете – точно както си е по книга – не с едно голо потвърждение по телефона, както все още практикуват някои страни/. Другият продавач-съсобственик, обаче, упорито отказва да си тръгне от банката, преди да е получил потвърждение, че парите са влезли по сметката му. Всички бързат. Създава се леко напрежение. Някои участници, включително брокери, започват да гледат въпросния продавач-параноик малко накриво. Все пак купувачите, барабар с брокера им, остават да чакат с продавача пред банката, за да получат потвърждението.
Завързва се разговор между брокера и неговите клиенти-купувачи. Купувачите недоумяват: „От какво се притеснява продавачът? Нали видя, че преведохме парите?! Нали дадохме и платежно?!“. Брокерът се опитва да обясни малко неудобната наистина ситуация. И започва да разказва, че наистина има случаи /наистина – изключително редки!/, в които недобросъвестни купувачи са се връщали и са отменяли превода. И да – превод може да се отмени. Стига да не е вече изпълнен. Познайте от кого може да се отмени? От наредителя.
Успокоява ги брокерът, че нищо не може да се случи, след като купувачите чакат послушно, редом с продавача. И в този момент телефонът на продавача звъни. Звъни личният му банкер. Станала била грешка. Продавачът пребледнява и буквално връхлита в банката. След него – и останалата банда.
На брокера на купувача, който е прегледал три пъти платежното със сметката на продавача, му става още по-лошо, защото си помисля, че парите все пак са отишли по чужда сметка.
„Грешка в системата“ – промълвява меко банковият служител.
„Каква грешка?“ – буквално крещят всички.
Грешката, разбирате ли, била че банковият служител вписал чужда сметка, от която да се наредят парите. Не на нашия купувач, а на някой друг мирен гражданин. „Грешката в системата“ най-вероятно си е „грешка в човешката система“, но това беше тема за друг скандал.
Какво се случи? Банковият служител поиска обратно сгрешените платежни. Дали ги получи? Друг път! Едното вече беше заминало у нотариуса.
Явно всички участници в сценката са гледали така служителят, че преводът този път беше наистина приоритетно обработен и парите пристигнаха почти мигновено от правилната сметка в правилната сметка.
Брокерът пита продавача: „Това, вашето, шесто чувство ли беше?“. „Не – отговаря продавачът. – Това са 19 години работа в банковия сектор!“
Защо ви разказвам тази история?
Защото може вие да продавате жилище. И може някой да се опита да ви убеди да  потвърдите, че сте получили едни пари, без това да е станало факт.
А може и да сте купувач. И е възможно да сте платили всички такси по прехвърлянето, още преди да сте извършили плащането.
И ако по някаква причина стане подобна „грешка в системата“ – лошо и за продавача, зле и за купувача.
Продавачът – без пари. Купувачът – в неизпълнение на договора, че и платил таксите за сделката. А сделката на практика не бива да се вписва.
Къде имаха късмет нашите герои?
Просто сделката им беше записана за сутрешен час и това им позволи да се оправят с цялата неразбория по плащане-неплащане.
Какво ли щеше да се случи, ако бяха записали сделка в последния възможен момент – на обяд или ранния следобяд и ако имаха 30-40 минути за разплащане? Сделките се носят за вписване не по-късно от 15.00-15.30 ч.
Какво щеше да се случи, ако не бяха разбрали навреме, че няма плащане, а нотариусът беше вписал сделката? На продавача май щеше да му е кофти… То и купувачът щеше да има за какво да се кахъри, но това е тема за друга статия.
Защо ви я разказвам тази история?
За да внимавате – какво подписвате, кого слушате и кога си записвате сделки.
За да знаете – наредените пари не винаги са платени и получени пари.  
Източник: sdelkisimoti.bg
Поля Христова е специалист в сферата на недвижимите имоти със 17-годишен опит и с 12-годишен опит в кредитното консултиране. Един от първите български блогъри в света на сделките с имоти и тяхното финансиране и създател на сайта www.sdelkisimoti.bg. Управител на агенция „Тенкомс“ ЕООД.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля пишете на кирилица