За фалшивите завещания

Законни наследници биват лишени от имотите, които би трябвало да наследят по силата на закона. Как става това? С фалшиви завещания, депозирани при нотариус. После имотът се продава и препродава.

Как става това?

Изключително лесно. При това – законно.

Как се депозира завещание при нотариус?

Начините са два:

1. Нотариално завещание.

При него завещателят, придружен от двама свидетели, съставя завещанието при самия нотариус. Т.е. нотариусът и още двама човека са свидетели на този акт. Защо повече хора не се възползват от този вариант? Защото е по-скъп и е свързан с ангажиране на хора и с представяне на документи за имота /данъчна оценка и схема или скица/.

2. Саморъчно завещание.

Първи вариант: Завещателят записва волята си, подписва се и слага завещанието където намери за добре. Разчита, че след смъртта му, някой ще намери въпросното завещание и ще изпълни волята му. Или предупреждава – обикновено някое заинтересовано лице /роднина или самия човек, на когото е завещал/ – къде се намира въпросния документ.

Втори вариант: Завещателят или някой вместо него носи завещанието в кантората на нотариуса и го депозира за съхранение в предварително запечатан плик.

И тук започват абсурдите със саморъчното завещание, депозирано при нотариус. Това са и случаите с гореописаните фалшификати:

Законов абсурд № 1:

Завещанието се предава за съхранение в запечатан плик.

С други думи – не очаквайте, че нотариусът може и ще чете и проверява автентичността или дали е спазена нужната форма. Имайте предвид, че не малко завещания са истински, но се оказват нищожни, защото не е спазена предвидената от закона форма.

Пример: подписът трябва да е най-отдолу и след подписа не може да има абсолютно нищо. Да, обаче баба Пена си написала завещанието, подписала го, после се сетила нещо и го добавила след подписа. И това не са измислици. Това е пример за истинско, но нищожно завещание.

Друг пример: събират се баба Иванка и дядо Стоян – съпрузи с 40-годишен брак – и решават да си спретнат едно хубаво, дълго и подробно завещание. Да, обаче никой не им е казал, че не може двама човека да пишат общо завещание. Защо? Защото това ги „задължава“ да умрат по едно и също време, а това не се случва много често. И ето – още един пример за похабена хартия, пари и време.   

Ако трябва да се върна на задължението на нотариуса да проверява автентичността на депозираното при него завещание, краткият отговор е:

Нотариусът няма такова задължение, защото законът не му дава възможност да провери автентичността на депозираното завещание.

Нотариалните кантори не разполагат с рентгени. Не правят и графологични експертизи. Защо? Защото законът не ги задължава и не изисква това от тях. И защото няма как законът да казва, че ако си нотариус  – си задължен да приемеш затворено в плик завещание, и едновременно с това да отговаряш както за съдържанието му, така и за истинността му. Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че при нотариусите трябва да има рентгени и щатни графолози. Казвам, че този проблем може да се реши лесно, ако се реши въпроса със Законов абсурд № 2.

Законов абсурд № 2:

Всеки може да е приносител на завещание.

Само си представете: ако трябва да дадете права на друго лице да се снабди с един-единствен документ от ваше име /примерно удостоверение за семейно положение/ – вие трябва да заверите пълномощно лично при нотариус. Лично! Ако сте болен, неподвижен, много възрастен, т.е. ако не можете да отидете до кантората, нотариусът идва на крака.

Като изключим фалшивите пълномощни – няма абсолютно никакъв начин едно пълномощно да породи действие, ако нотариусът не ви е видял лично и не е заверил подписа ви. И тук става дума за снабдяване с елементарен документ. Ако говорим за по-сериозни права, като да речем да се разпоредите с имот, нотариусът трябва да завери и съдържанието на пълномощното. Сиреч – да се увери, че разбирате какво подписвате и сте съгласен с текста му.

Ако вече сте си задали въпроса защо това не се практикува и при депозирането на завещания, да знаете, че и аз си блъскам главата от много време насам по този въпрос.

Каква е логиката нотариусите да са задължени да тичат по адреси за всяко едно пълномощно, ако клиентът го изиска, а всеки срещнат да може да депозира завещание от името на трето лице, без да има права за това? Логиката е: законът казва, че всеки може, значи може. Точка.

Ами че то при тия големи „възможности“, човек и да не е измамник – може да му дойдат някои доста креативни идеи по въпроса. И такива не липсват, както виждате.  Едни се гаврят със собствениците, други се гаврят със самите нотариуси.

В интервюто с нотариус Димитър  Танев, който коментираше въпросните измами с фалшиви пълномощни, той се опита да обясни в ефир, че нотариусите получават завещанията в запечатани пликове и допълни: „Не може да си представите какви неща сме намирали, когато сме обявявали завещания!“ /преразказвам думите му/. Сигурна съм, че не са били много хората, които са разбрали напълно тази негова забележка. За да илюстрирам – ще цитирам някои идеи, които съм чувала от клиенти през годините.

Клиент, ядосан на конкретен нотариус /вбесен, ако трябва да съм конкретна/: „Ще й тегля една майна на тая нотариуска. Ама в писмен вид, цветно и както си трябва. Ще й я депозирам като завещание. Да си стои при нея. Да ми я пази. И ако ме надживее, тя да ми отвори завещанието и пак да си спомни какво мисля за нея!“. Вярвам, че не го е сторил, но пък трябва да признаем, че идеята е доста креативна.

Клиентка, която се притеснява къде да съхранява нотариалния акт на апартамента си /синът й имаше проблем с алкохола и тя беше убедена, че ако докопа нотариалния й акт – ще продаде или заложи жилището/: „Вече се чудя къде да ги крия тия документи! Ще взема да ги сложа в един плик и ще ги дам на нотариус – той да ги пази. Ще го мина като завещание. Така поне ще знам, че докато съм жива, онзи моя няма да ги намери.“  Изобретателно, не мислите ли?

В същото интервю с нотариус Танев, журналистите го попитаха: „Нотариусът в случая само чекмедже ли е?“. Да! Много точно казано. При това – изключително евтино чекмедже. Точно 36 лева с ДДС струва депозирането на саморъчно завещание по официална тарифа. Само сравнете тази сума с парите, които бихте дали, ако наемете сейф в банка, който да ви съхранява какъвто и да било документ.

Законов абсурд № 3:

Нотариусите не са задължени да уведомяват законните наследници на починалия завещател за наличието на завещание. С други думи, когато вашият наследодател почине, освен цялото чудо по погребение и всички, произтичащи от смъртта му чудесии, вие трябва винаги да имате едно на ум и да проверявате дали не е оставил завещание /истинско или фалшиво/. И по възможност – да проверите възможно най-бързо. Колко бързо ли? Ами… преди да ви е изпреварил някой „прекупвач“.

Е добре де, сигурно си казват някои от вас – този нотариус, при когото са депозирани няколко фалшиви завещания, не е ли доста съмнителен?

Моят отговор е: в случая няма никакво значение. Защото законът позволява подобен вид измама да се случи при абсолютно всеки нотариус – бил той добросъвестен или не.

Фокусът не трябва да е в нотариусите, а в законодателството. Не казвам, че не бива да се разследва дали нотариусът има или няма вина. Ако нотариусът вече е бил уведомен за фалшивото завещание и въпреки всичко е изповядал последваща сделка с въпросния имот, то тогава нещата отиват на съвсем различна плоскост. Казвам обаче, че с тоя закон няма абсолютно никакъв начин да се докаже дали нотариусът е участвал или не в схемата, ако се касае за фалшифициране на завещание.

„Тия нотариуси тогава – каква работа изобщо вършат и защо вземат толкова пари?“ – е сигурно логичният следващ въпрос.

Вършат работата, която им е постановил законът. Точно толкова. А всички ние избираме дали да спим дълбок сън и да се надяваме „точно на нас да не ни се случи това“, или да потърсим решение за промяна на остарели и неадекватни към настоящия момент клаузи в закона.

Източник: sdelkisimoti.bg

Поля Христова е специалист в сферата на недвижимите имоти със 17-годишен опит и с 12-годишен опит в кредитното консултиране. Един от първите български блогъри в света на сделките с имоти и тяхното финансиране и създател на сайта www.sdelkisimoti.bg. Управител на агенция „Тенкомс“ ЕООД.